Имена
Съществува схващане, че Руси и Русе са синоними на Червен и произлизат от общославянското прилагателно русе, сродно с латинското русос, френските руж и русе, старобългарското ридж. Допуска се, че името на града може да идва от индоевропейския корен “ру” – река, струя, поток. Първоначално след Освобождението имената Русчук и Русе вървя ръка за ръка, заедно фигурират върху пощенското клеймо, за да остане по-късно само името Русе.
Античност и средновековие
Русе е град с 20-вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става крепостта Сексагинта Приста (на латински Sexaginta Prista, „пристанище на 60 кораба“). Тя е военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан, 69-70 г., като част от укрепителната система по северната дунавска граница на римската провинция Мизия. Крепостта е разположена на главния път от Сингидиум (днешен Белград) до делтата на Дунава.
Крепостта Сексагинта Приста е от голямо значение, защото превозът на продоволствия и оръжие се осъществява по реката. Крепостта по-късно е унищожена от нападенията на авари и славяни през VI век. През периода на Първото българско царство (IX-XI век) и Второто българско царство (XII-XIV век) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Руси, по-късно Гюргево (наричано е още Голямо Йоргово). Завзето е от османските турци през 1388 г.
Под османска власт и Българско възраждане
По време на похода от 1596-1598 г. влашкият войвода Михай Витязул Храбри съсипва крепостта Червен (30 км южно от Русе), което дава начало на развитието на Русе. През османското владичество градът е преименуван на Русчук. През XVIII век той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русчук – Шумен – Варна – Силистра.
През Кримската война на 25 юни (7 юли) войските на Омер паша съсредоточени при Русчук (над 30 хил.) форсират Дунава и след бой с малочисления руски отряд, упорито отбраняващ остров Рамадан на Дунав, овладяват Гюргево.
Русчук израства като един от най-големите дунавски османски градове и след Кримската война от XIX век е административно средище на Дунавския вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи осъвременяването на Османската империя. Водоснабдяването на Русчук е едно от тях.
След Освобождението
Съвременната история на Русе започва на 20 февруари 1878 г., когато руските войски на генерал Тотлебен влизат в града и слагат край на близо петвековния период на османско владичество. Като единствено официално име е установено паралелното на Русчук българско име Русе.
След Освобождението Русе е водещият български стопански и културен център и най-голям град в Княжеството. Седалище е на българското Дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя архитектурния му облик и го доближава до средноевропейските градове. В периода 1878-1944 г. в Русе се създават 416 промишлени предприятия. За няколко десетилетия градът е входната врата на Европа към България. Неслучайно в този период Русе е пионер в редица нововъведения:
Балкански и световни война
През 1906 г. за първи път се извършва внос на автомобили в България от автокъща "М. Вебер", чийто основен предмет на дейност до този момент е била производството на велосипеди. През 1912 г. русенската фирма става официален представител на немския производител на автомобили NSU Motorenwerke.
Между I-та и II-та световна война, след завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни (днес в Русе съществуват само две консулства). Идеята за градски трамваи не се реализира. Връщането на Южна Добруджа на България през септември 1940 г. създава условия за възстановяване на водещата му роля. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност.
Характерно за архитектурата на сградите от този период е масовата употреба на желязо, бетон и стъкло. По това време се построяват Пощата (сега наричана "Старата поща") - 1930 г, Речна гара - 1931 г., Товарна гара - 1935 г.,Градските Хали - 1939 г. и Съдебната палата - 1940 г. Бурното развитие на града в този период се свързва изключително с името на кмета инж. Кирил Старцев. Знаково за периода на неговото управление е преустройството на централния градски площад. Паркът с ограда и врата, която се заключва вечер, се превръща в открита градина, а главната улица вече функционира като главна пътна артерия за градския транспорт. В емблематично място за срещи на поколения русенци се превръща "Стъклената будка" – спирка павилион, построена на мястото на Градското казино. Благоустроен с твърда настилка, тротоари, парапет и кестени е и крайбрежният булевард. Построен е "Мостът на въздишките", който става любимо място на русенци. Започва строителството на голяма модерна баня и разширяване на електрическата централа. Много грижи се полагат и за изграждане на инфраструктурата на града - водоснабдяването, канализацията и електрическата мрежа.
През комунизма
С налагането на социалистическия строй Русе загубва своя аристократичен облик. Заличава се стопанският, политически и културен елит на града.
Тласък в развитието на града става построяването на Дунав мост през 1954 г. и бързата индустриализация. Развиват се машиностроенето, химическата и леката промишленост. Изградено е голямо пристанище. Завършен е ТЕЦ – Русе. Във връзка с откритите нови производства и нуждата от квалифицирани кадри за промишлеността се откриват профилирани училища – техникум по зърносъхранение, техникум по индустриална химия, техникум по корабостроене, техникум по ж.п. транспорт, техникум по строителство и техникум по механотехника. Градът става университетски център. Построяват се сградите на Операта, Дома на културата, Централна Ж.П. Гара и Гара Разпределителна.
Русе е първият български град, в който се гледа телевизия – Румънската първа програма TVR1 от 1956 г.
В началото на 60-те години Градският народен съвет решава да събори храма "Всях Светих", паметник с архитектурно и историческо значение, и на негово място да построи храм-костница на възрожденците, погребани в Русе. Църквата е съборена на 26 октомври 1975 г, десет години след затварянето й през 1965 г.
В следващите десетилетия в града са устроени и познатите за времето на социализма масови панелни жилищни комплекси – “Дружба 3”, “Чародейка”, “Здравец-Изток”. В средата на 70-те год. на ХХ век автомобилното движение се отклонява от главната улица (“Александровска”), която се превръща в пешеходна зона. Съборен е един от символите на града - "Стъклената будка".
В началото на 80-те години Русе навлиза в труден период от своята история. В Гюргево се построява химическият завод „Верахим“, който обгазява града в продължение на почти десет години и се отразява пагубно върху неговото развитие. Населението започва да намалява, като само между 1985 и 1992 г. Русе е напуснат от 15 хиляди души. Въпреки цензурата в медиите относно обгазяванията в града, на 28 септември 1987 г. се организира първата публична демонстрация - опит за граждански натиск по време на социализма. На екопротеста пред сградата на тогавашния партиен дом се събират около 500 души с искания за чист въздух. Създава се Обществения комитет за екологична защита на Русе, зад чиято кауза застават редица български интелектуалци.
През периода започва проектирането на множество обществено значими сгради, чието строителство продължава повече от 20 години. Навреме се завършва само бившият Партиен дом, подслоняващ днес Областната и Общинската администрация. Построяват се и двете най-високи сгради в града - хотел "Рига" (1972 г) - 84 м и Телевизионната кула Русе (1987 г) - 204 м. В края на 90-те год. е завършен Хирургическият блок на Окръжната болница. Остава недовършена новата част на Доходното здание, не е доведено до край строителството на Историческия музей и на Екомузея в Русе, части от булеварди и подлези. Сградата на Старата музикална гимназия, паметник на културата, комбиниращ елементи от стиловете неокласицизъм и неоготика, е силно засегната от земетресението в Стражица и затворена до ден днешен. Изливат се основите на спортна зала с капацитет от 5000 места.
Развитие в посткомунизма
През втората половина на 90-те год. на ХХ век Русе се отърсва от знаците на комунизма. Демонтират се паметниците на Ленин и Георги Димитров в целия град. Преименуват се булеварди и улици. Извършва се и "голямата въртележка": Съдът се връща в Съдебната палата, БКП се премества в старата си сграда, която наскоро след това е предоставена на Музикалната гимназия, а Общината се нанася в новата сграда на Партийния дом.
Цялостната икономическа криза в България обаче се отразява и върху развитието на Русе. Повечето големи предприятия в града западат, а безработицата се увеличава. Това води до нови изселнически вълни. След 2000-ната година градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции.
Новият корпус на Русенския университет е открит след десетилетия строителство през 2010 г.
През 2011 г централната градска част е обновена чрез европейски проект. В експлоатация е пуснат първият сух фонтан в България. През същата година е открита обновената Русенска опера
През 2012 г. приключва проекта на Регионалния исторически музей за "Възстановяване и социализация на римската крепост Сексагинта Приста". Започва строителството на модерен конферентен комплекс към университетa, кръстен на името на Игнат Канев, дарил 2 млн лева за изграждането му. "Канев Център" е открит тържествено на 10 октомври 2013 г. и разполага с многофункционална зала за 800 места.
През 2013 г. е одобрен проект за благоустройство на старата централна градска част, който ще я свърже с "новия" център, намиращ се на площад Свобода. Планира се поставянето на паметник на родения в Русе световноизвестен писател-нобелист Елиас Канети. Работи се по проект за Интегрирана система за градски транспорт.
В процес на строеж са Спортната зала и първият частен музей в България (в сградата на Старата музикална гимназия). Предстои откриването на Природонаучния музей с аквариум с дунавски риби.
Съществува схващане, че Руси и Русе са синоними на Червен и произлизат от общославянското прилагателно русе, сродно с латинското русос, френските руж и русе, старобългарското ридж. Допуска се, че името на града може да идва от индоевропейския корен “ру” – река, струя, поток. Първоначално след Освобождението имената Русчук и Русе вървя ръка за ръка, заедно фигурират върху пощенското клеймо, за да остане по-късно само името Русе.
Античност и средновековие
Русе е град с 20-вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става крепостта Сексагинта Приста (на латински Sexaginta Prista, „пристанище на 60 кораба“). Тя е военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан, 69-70 г., като част от укрепителната система по северната дунавска граница на римската провинция Мизия. Крепостта е разположена на главния път от Сингидиум (днешен Белград) до делтата на Дунава.
Крепостта Сексагинта Приста е от голямо значение, защото превозът на продоволствия и оръжие се осъществява по реката. Крепостта по-късно е унищожена от нападенията на авари и славяни през VI век. През периода на Първото българско царство (IX-XI век) и Второто българско царство (XII-XIV век) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Руси, по-късно Гюргево (наричано е още Голямо Йоргово). Завзето е от османските турци през 1388 г.
Под османска власт и Българско възраждане
По време на похода от 1596-1598 г. влашкият войвода Михай Витязул Храбри съсипва крепостта Червен (30 км южно от Русе), което дава начало на развитието на Русе. През османското владичество градът е преименуван на Русчук. През XVIII век той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русчук – Шумен – Варна – Силистра.
През Кримската война на 25 юни (7 юли) войските на Омер паша съсредоточени при Русчук (над 30 хил.) форсират Дунава и след бой с малочисления руски отряд, упорито отбраняващ остров Рамадан на Дунав, овладяват Гюргево.
Русчук израства като един от най-големите дунавски османски градове и след Кримската война от XIX век е административно средище на Дунавския вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи осъвременяването на Османската империя. Водоснабдяването на Русчук е едно от тях.
- През 1864 г. се открива първата съвременна печатница в българските земи.
- През 1865 г. за първи път в България улиците получават имена.
- През 1866 г. се открива първата телеграфна линия у нас между Варна и Русе, минаваща през Шумен.
- През 1867 г. се завършва първата жп линия (Русе-Варна).
- През 1870 г. в Русчук се провежда първото в страната изложение на местната индустрия и земеделското производство и започва да функционира първата Фабрика за алкохолни напитки на Г. Петру.
- През 1876 г. се построява първата пивоварна фабрика у нас, „Света Петка“.
- През 1876 г. започва работа първата парна бояджийска фабрика „Пенков-Павлов“.
След Освобождението
Съвременната история на Русе започва на 20 февруари 1878 г., когато руските войски на генерал Тотлебен влизат в града и слагат край на близо петвековния период на османско владичество. Като единствено официално име е установено паралелното на Русчук българско име Русе.
След Освобождението Русе е водещият български стопански и културен център и най-голям град в Княжеството. Седалище е на българското Дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя архитектурния му облик и го доближава до средноевропейските градове. В периода 1878-1944 г. в Русе се създават 416 промишлени предприятия. За няколко десетилетия градът е входната врата на Европа към България. Неслучайно в този период Русе е пионер в редица нововъведения:
- През 1878 г. Русе става първият град в България с градоустройствен план, изработен от руските военни инженери Ожио и Николай Копиткин. За първи път у нас се появяват бордюри, тротоари и улични газови (с керосин) фенери. През 1899 г. главните улици на града били покрити със закупените от Франция павета от санрафаеловите кариери.
- През 1879 г. в Русе се създава Дунавската флотилия и първото земеделско училище “Образцов чифлик”, днес — Институт по земеделие и семезнание "Образцов чифлик".
- През 1880 г. в Русе Иван Ведър полага началото на първата масонска ложа в княжество България – “Балканска звезда”.
- През 1881 г. е построен първият метален кораб.
- През 1881 г. е създадена първата частна банка „Гирдап“
- През 1881 г. е учредено морско училище под името Морско машинно училище, което през 1900 г. е преместено във Варна;
- През 1881 г. е създадена първата фабрика за обработване на кожи на Валентин Месетич и Тасо Елич;
- През 1883 г. гордост на Русе става построената от чешкия индустриалец Йозеф Хаберман „Първа българска парна пивоварна“, проектирана от неговия сънародник Густав Новак.
- През 1883 г. е построена първата метеорологична станция.
- През 1883 г. бележи още една новост — първата българска фабрика за сапун на Кръстю Йорданов.
- Първото не само в България, но и на Балканите, немско училище (Дойче шуле) е открито през 1883 г.
- През 1884 г. е основано Първото аптекарско дружество в България.
- През 1885 г. в Русе се създава първото Българско техническо дружество.
- През 1887 г. започва работа първата българска плетачна фабрика на Д. Люцканов.
- През 1890 г. е учредена Първа българска търговска камара в България.
- През 1890 г. в Русе е създадена първата българска фабрика за мебели на Соломон Алкалян.
- През 1891 г. е създадено първото застрахователно дружество „България“. През 1896 г. е построен първият ръчно задвижван асансьор в България. Намира се е в сградата „При Чикаго” (сега на ул. "Пирот" 5). В нея са се помещавали хотел, ресторант и модна къща за шапки. Задвижването е ставало ръчно от няколко здрави мъже. Асансьорът е стигал до покрива, където е била лятната градина на ресторанта.
- През 1897 г. се състоява първата кинопрожекция в България, в заведението на Марин Чолаков в Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектира филм, който показва посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади и движещ се влак. Месец по-късно, на 22 март, се организира и първата прожекция в София.
Балкански и световни война
През 1906 г. за първи път се извършва внос на автомобили в България от автокъща "М. Вебер", чийто основен предмет на дейност до този момент е била производството на велосипеди. През 1912 г. русенската фирма става официален представител на немския производител на автомобили NSU Motorenwerke.
- През 1908 г. заработва първата българска фабрика за железни кревати и мебели на Юрданов, Тонев и Казанджиев. Те поставят модата по таблите да се рисуват пейзажи.
- През 1911 г. започва строеж на електрическа централа от фирмата “Сименс-Шукерт”. През 1916 г. светва уличното осветление в града. Официалното откриване на централата става на 17 февруари 1917 г. След София и Варна, Русе е третият електрифициран град в страната.
- През 1913 г. Белгийски предприемачи и инженери изграждат най-големия тогава захарен завод в България. Предприятието е построено с концесия за 25 години, сключена между тях и община Русе през 1910 г.
- През 1927 г. в Русе е открита първата чорапена фабрика в България — Фазан.
- През 1933 г. Братя Вешкови построяват рафинерия със свои средства и образуват "Първа българска петролна индустрия".
Между I-та и II-та световна война, след завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни (днес в Русе съществуват само две консулства). Идеята за градски трамваи не се реализира. Връщането на Южна Добруджа на България през септември 1940 г. създава условия за възстановяване на водещата му роля. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност.
Характерно за архитектурата на сградите от този период е масовата употреба на желязо, бетон и стъкло. По това време се построяват Пощата (сега наричана "Старата поща") - 1930 г, Речна гара - 1931 г., Товарна гара - 1935 г.,Градските Хали - 1939 г. и Съдебната палата - 1940 г. Бурното развитие на града в този период се свързва изключително с името на кмета инж. Кирил Старцев. Знаково за периода на неговото управление е преустройството на централния градски площад. Паркът с ограда и врата, която се заключва вечер, се превръща в открита градина, а главната улица вече функционира като главна пътна артерия за градския транспорт. В емблематично място за срещи на поколения русенци се превръща "Стъклената будка" – спирка павилион, построена на мястото на Градското казино. Благоустроен с твърда настилка, тротоари, парапет и кестени е и крайбрежният булевард. Построен е "Мостът на въздишките", който става любимо място на русенци. Започва строителството на голяма модерна баня и разширяване на електрическата централа. Много грижи се полагат и за изграждане на инфраструктурата на града - водоснабдяването, канализацията и електрическата мрежа.
През комунизма
С налагането на социалистическия строй Русе загубва своя аристократичен облик. Заличава се стопанският, политически и културен елит на града.
Тласък в развитието на града става построяването на Дунав мост през 1954 г. и бързата индустриализация. Развиват се машиностроенето, химическата и леката промишленост. Изградено е голямо пристанище. Завършен е ТЕЦ – Русе. Във връзка с откритите нови производства и нуждата от квалифицирани кадри за промишлеността се откриват профилирани училища – техникум по зърносъхранение, техникум по индустриална химия, техникум по корабостроене, техникум по ж.п. транспорт, техникум по строителство и техникум по механотехника. Градът става университетски център. Построяват се сградите на Операта, Дома на културата, Централна Ж.П. Гара и Гара Разпределителна.
Русе е първият български град, в който се гледа телевизия – Румънската първа програма TVR1 от 1956 г.
В началото на 60-те години Градският народен съвет решава да събори храма "Всях Светих", паметник с архитектурно и историческо значение, и на негово място да построи храм-костница на възрожденците, погребани в Русе. Църквата е съборена на 26 октомври 1975 г, десет години след затварянето й през 1965 г.
В следващите десетилетия в града са устроени и познатите за времето на социализма масови панелни жилищни комплекси – “Дружба 3”, “Чародейка”, “Здравец-Изток”. В средата на 70-те год. на ХХ век автомобилното движение се отклонява от главната улица (“Александровска”), която се превръща в пешеходна зона. Съборен е един от символите на града - "Стъклената будка".
В началото на 80-те години Русе навлиза в труден период от своята история. В Гюргево се построява химическият завод „Верахим“, който обгазява града в продължение на почти десет години и се отразява пагубно върху неговото развитие. Населението започва да намалява, като само между 1985 и 1992 г. Русе е напуснат от 15 хиляди души. Въпреки цензурата в медиите относно обгазяванията в града, на 28 септември 1987 г. се организира първата публична демонстрация - опит за граждански натиск по време на социализма. На екопротеста пред сградата на тогавашния партиен дом се събират около 500 души с искания за чист въздух. Създава се Обществения комитет за екологична защита на Русе, зад чиято кауза застават редица български интелектуалци.
През периода започва проектирането на множество обществено значими сгради, чието строителство продължава повече от 20 години. Навреме се завършва само бившият Партиен дом, подслоняващ днес Областната и Общинската администрация. Построяват се и двете най-високи сгради в града - хотел "Рига" (1972 г) - 84 м и Телевизионната кула Русе (1987 г) - 204 м. В края на 90-те год. е завършен Хирургическият блок на Окръжната болница. Остава недовършена новата част на Доходното здание, не е доведено до край строителството на Историческия музей и на Екомузея в Русе, части от булеварди и подлези. Сградата на Старата музикална гимназия, паметник на културата, комбиниращ елементи от стиловете неокласицизъм и неоготика, е силно засегната от земетресението в Стражица и затворена до ден днешен. Изливат се основите на спортна зала с капацитет от 5000 места.
Развитие в посткомунизма
През втората половина на 90-те год. на ХХ век Русе се отърсва от знаците на комунизма. Демонтират се паметниците на Ленин и Георги Димитров в целия град. Преименуват се булеварди и улици. Извършва се и "голямата въртележка": Съдът се връща в Съдебната палата, БКП се премества в старата си сграда, която наскоро след това е предоставена на Музикалната гимназия, а Общината се нанася в новата сграда на Партийния дом.
Цялостната икономическа криза в България обаче се отразява и върху развитието на Русе. Повечето големи предприятия в града западат, а безработицата се увеличава. Това води до нови изселнически вълни. След 2000-ната година градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции.
Новият корпус на Русенския университет е открит след десетилетия строителство през 2010 г.
През 2011 г централната градска част е обновена чрез европейски проект. В експлоатация е пуснат първият сух фонтан в България. През същата година е открита обновената Русенска опера
През 2012 г. приключва проекта на Регионалния исторически музей за "Възстановяване и социализация на римската крепост Сексагинта Приста". Започва строителството на модерен конферентен комплекс към университетa, кръстен на името на Игнат Канев, дарил 2 млн лева за изграждането му. "Канев Център" е открит тържествено на 10 октомври 2013 г. и разполага с многофункционална зала за 800 места.
През 2013 г. е одобрен проект за благоустройство на старата централна градска част, който ще я свърже с "новия" център, намиращ се на площад Свобода. Планира се поставянето на паметник на родения в Русе световноизвестен писател-нобелист Елиас Канети. Работи се по проект за Интегрирана система за градски транспорт.
В процес на строеж са Спортната зала и първият частен музей в България (в сградата на Старата музикална гимназия). Предстои откриването на Природонаучния музей с аквариум с дунавски риби.